След всяка болка, нова личност си обличах.
С надеждата, веднъж на някого да се харесам.
Погребвах старата - не я събличах,
понеже тя на никого не беше интересна.
Не палех свещи, нито гроб копаех,
не страдах никога за предното си аз.
За щастие със новото мечтаех,
за нова обич с нови сили, с нова страст.
И тъй, във пробната минава ми живота,
все друг човек опитвам се да бъда,
но днес поемам пътя към Голгота
и сам сега на смърт ще се осъдя.
Затуй, прости сърце, за раните безбройни.
Очи, за сълзите и вие ми простете,
за нощите безсънни, неспокойни,
последната ми "нова" личност приемете.
Не искам повече да съм обичан
или пък аз на някого любов да дам...
Най-първото си "Аз" сега обличам
и край! Ще ми е хубаво и сам!!!
© Светлин Парушев Все права защищены