След всяка болка, нова личност си обличах.

С надеждата, веднъж на някого да се харесам.

Погребвах старата - не я събличах,

понеже тя на никого не беше интересна.

Не палех свещи, нито гроб копаех,

не страдах никога за предното си аз.

За щастие със новото мечтаех,

за нова обич с нови сили, с нова страст.

И тъй, във пробната минава ми живота,

все друг човек опитвам се да бъда,

но днес поемам пътя към Голгота

и сам сега на смърт ще се осъдя.

Затуй, прости сърце, за раните безбройни.

Очи, за сълзите и вие ми простете,

за нощите безсънни, неспокойни,

последната ми "нова" личност приемете.

Не искам повече да съм обичан

или пък аз на някого любов да дам...

Най-първото си "Аз" сега обличам

и край! Ще ми е хубаво и сам!!!