21 may 2020, 9:47

Здравей, татко

  Poesía
970 1 3

Здравей татко,

колко хубаво е да те видя,

в тишината люлякова да ти благодаря.

Зад скрита в риза

умората намига,

топлина лъчиста в бащината ти душа.

Днес мълчаливо

ще те прегърна,

вместо мен ще говорят двете ми сълзи.

Албуми разгърнати

ще ни върнат

в разходките семейни, а прашеца весело жужи:

Преоткривам все по-силно,

че те обичам!

Ще те помоля да ми простиш.

И аз отново, твоето мъниче,

слънчево те прегръщам –

татко, моля те недей да тъжиш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за затрогващия коментар, Деа!
    Руми, споделеното от теб е истинско удоволствие за мен! Благодаря ти.
    Бъдете благословени момичета!
  • Успяла си да подплатиш тъгата с много обич и нежност, Мария, подбрала си красиви думи, които подсилват емоциите на читателя.
    Сърдечно те поздравявам!
  • Разплака ми душата този стих...с много любов и нежност...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...