6 may 2009, 11:01

“Здравей, това съм аз...”

1.1K 0 11

 

 

 

 

     “Здравей, това съм аз...”

 

 

 

     отиде си

     екранът черен

     мечтите ни  умират

 

     никът ти

     единствено стои

     и сълзите текат, не спират

 

     скайпът

     мъртво тяло

     с безжизнени очи

 

     думите

     в  мрежата изгубени

     пътечката си  вече  не намират

 

     от тази смърт

     безмълвна  на екрана

     сърцето в душата ми крещи

 

     светът

     от  тебе сътворен

     покрит  във черно е заспал

 

     и в миг

     на   безнадеждност

     звезда припламва... засия... 

 

    

     невярващ

     кликвам:  “Да”

     “Здравей,  това съм аз...”

 

     усмивка

     усмивка и от мен

     мечетата се прегръщат.

 

     Любов,

     родила се отново...

     “Здравей,  това съм аз...”

 

     2009-05-06    

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аластор Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много романтично и красиво стихът ти звучи!
    Пожелавам и на лирическия, и на поета: ЩАСТЛИВО СБЪДНАТИ МЕЧТИ!
    ПОЗДРАВИ!
  • nellnokia (Нели Господинова) - Мечетата понякога правят чудеса

    TeMiDa (Преследваща северния вятър) - Как ли щяхме да живеем без това "Здравей..." всеки ден.

    аннавлад (Анна Дюлгерова) - Благодаря.

    tania72_1972@abv.bg (Таня Георгиева) - Това са точните думи - вълшебно и неспасяемо...
  • чудя се аз защо толкова много поети се народиха напоследък, ато.. заради СКАЙПА!! Да живеят мечетата!! Красиви рими са създали..
  • Да живее скайп Хаха, поздрави за стиха и за ,,Здравей...'' Нека бъде
  • Много харесах!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...