May 6, 2009, 11:01 AM

“Здравей, това съм аз...”

  Poetry » Love
1.1K 0 11

 

 

 

 

     “Здравей, това съм аз...”

 

 

 

     отиде си

     екранът черен

     мечтите ни  умират

 

     никът ти

     единствено стои

     и сълзите текат, не спират

 

     скайпът

     мъртво тяло

     с безжизнени очи

 

     думите

     в  мрежата изгубени

     пътечката си  вече  не намират

 

     от тази смърт

     безмълвна  на екрана

     сърцето в душата ми крещи

 

     светът

     от  тебе сътворен

     покрит  във черно е заспал

 

     и в миг

     на   безнадеждност

     звезда припламва... засия... 

 

    

     невярващ

     кликвам:  “Да”

     “Здравей,  това съм аз...”

 

     усмивка

     усмивка и от мен

     мечетата се прегръщат.

 

     Любов,

     родила се отново...

     “Здравей,  това съм аз...”

 

     2009-05-06    

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аластор All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много романтично и красиво стихът ти звучи!
    Пожелавам и на лирическия, и на поета: ЩАСТЛИВО СБЪДНАТИ МЕЧТИ!
    ПОЗДРАВИ!
  • nellnokia (Нели Господинова) - Мечетата понякога правят чудеса

    TeMiDa (Преследваща северния вятър) - Как ли щяхме да живеем без това "Здравей..." всеки ден.

    аннавлад (Анна Дюлгерова) - Благодаря.

    tania72_1972@abv.bg (Таня Георгиева) - Това са точните думи - вълшебно и неспасяемо...
  • чудя се аз защо толкова много поети се народиха напоследък, ато.. заради СКАЙПА!! Да живеят мечетата!! Красиви рими са създали..
  • Да живее скайп Хаха, поздрави за стиха и за ,,Здравей...'' Нека бъде
  • Много харесах!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...