“Здравей, това съм аз...”
“Здравей, това съм аз...”
отиде си
екранът черен
мечтите ни умират
никът ти
единствено стои
и сълзите текат, не спират
скайпът
мъртво тяло
с безжизнени очи
думите
в мрежата изгубени
пътечката си вече не намират
от тази смърт
безмълвна на екрана
сърцето в душата ми крещи
светът
от тебе сътворен
покрит във черно е заспал
и в миг
на безнадеждност
звезда припламва... засия...
невярващ
кликвам: “Да”
“Здравей, това съм аз...”
усмивка
усмивка и от мен
мечетата се прегръщат.
Любов,
родила се отново...
“Здравей, това съм аз...”
2009-05-06
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аластор Всички права запазени
