22 oct 2007, 14:15

Зелен светофар...

  Poesía
3.5K 0 11
 

      Червен светофар, жълти лица.

           Вакуумен миг в съня ми... заспал.

Покрай живота хвърча, не мога да спра...  

      Натиснат до дупка е педалът...

 на газта.

           ... няма спирачки в тази съдба.

Изниква бяла кола

           ... шофьорът - неродена душа.

Черен асфалт, залита завоят... пиян.

                        Излитам от пътя... засмян.

После падам, но не кървя. Преминава гузна нощта

                                               с пареща болка... в гръдта.

                 Зелен светофар. От живота изваждам се...

         Искана болка...

Пре... раждам се...

                                   .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че ви хареса! Благодаря, че отделихте от времето си да го прочетете
  • Оригинално!Житейска или автомобилна катастрофа?
    Няма значение-преродена си!
  • Прероди се!!!
  • Потресе ме. Като стих е много хубав, но ако това наистина ти се е случило - направо е страшно, а и така си го описала, че просто настръхнах. Като изказ и емоция си много над 6.
  • Интересно звучене!!! Поздравления!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...