Червен светофар, жълти лица.
Вакуумен миг в съня ми... заспал.
Покрай живота хвърча, не мога да спра...
Натиснат до дупка е педалът...
на газта.
... няма спирачки в тази съдба.
Изниква бяла кола
... шофьорът - неродена душа.
Черен асфалт, залита завоят... пиян.
Излитам от пътя... засмян.
После падам, но не кървя. Преминава гузна нощта
с пареща болка... в гръдта.
Зелен светофар. От живота изваждам се...
Искана болка...
Пре... раждам се...
.
© Весела All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
