Дъждът си пролетта излива,

а мен ми идва да заплача

от бол по кривата ни нива

на преходната неудача.

От джоба плащаме мнозина

с мизерни пенсии, заплати

ток от зелените юзини,

от вятърните Голиати.

И Дон Кихот да им застане,

съзрял във тях перата гъши,

и той би вдигнал бяло знаме

пред пропелерите могъщи.

За слънчевите ви панели

(уж газ и въглища не искат)

и други врели-некипели,

гласувани да ни изстискат

чак до последното петаче

от изтънялата ни риза! –

Кажи ми, как да не заплача

когато пролетта навлиза?