Дъждът си пролетта излива,
а мен ми идва да заплача
от бол по кривата ни нива
на преходната неудача.
От джоба плащаме мнозина
с мизерни пенсии, заплати
ток от зелените юзини,
от вятърните Голиати.
И Дон Кихот да им застане,
съзрял във тях перата гъши,
и той би вдигнал бяло знаме
пред пропелерите могъщи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация