21 oct 2004, 1:08

Зелената ограда

  Poesía
1.5K 0 2
В памет на дядо

Зелената ограда
обрамчила двора-
и липата,
      и сливата,
           и черешата,
                 и къщата
с прашни керемиди,
е била винаги зелена-
и сред белотата на зимата
и в прегръдката на люляците...
Некрологът
тъжно се смее
на Зеленото 
на зелената ограда
Вятърът 
тихо го отлепва.
А боята
се люпи от болка.

1989г. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за коментара.
    Мила Сесилия,не се натъжавай - живота е многолик
  • Страхотно е!Много силни чувства,които направо се впиха в сърцето ми!(т.е. СУПЕР)

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...