21 oct 2004, 1:08

Зелената ограда 

  Poesía
1257 0 2
В памет на дядо

Зелената ограда
обрамчила двора-
и липата,
      и сливата,
           и черешата,
                 и къщата
с прашни керемиди,
е била винаги зелена-
и сред белотата на зимата
и в прегръдката на люляците...
Некрологът
тъжно се смее
на Зеленото 
на зелената ограда
Вятърът 
тихо го отлепва.
А боята
се люпи от болка.

1989г. 

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви за коментара.
    Мила Сесилия,не се натъжавай - живота е многолик
  • Страхотно е!Много силни чувства,които направо се впиха в сърцето ми!(т.е. СУПЕР)
Propuestas
: ??:??