21 oct 2004, 1:08

Зелената ограда

  Poesía
1.5K 0 2
В памет на дядо

Зелената ограда
обрамчила двора-
и липата,
      и сливата,
           и черешата,
                 и къщата
с прашни керемиди,
е била винаги зелена-
и сред белотата на зимата
и в прегръдката на люляците...
Некрологът
тъжно се смее
на Зеленото 
на зелената ограда
Вятърът 
тихо го отлепва.
А боята
се люпи от болка.

1989г. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за коментара.
    Мила Сесилия,не се натъжавай - живота е многолик
  • Страхотно е!Много силни чувства,които направо се впиха в сърцето ми!(т.е. СУПЕР)

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...