Oct 21, 2004, 1:08 AM

Зелената ограда

  Poetry
1.5K 0 2
В памет на дядо

Зелената ограда
обрамчила двора-
и липата,
      и сливата,
           и черешата,
                 и къщата
с прашни керемиди,
е била винаги зелена-
и сред белотата на зимата
и в прегръдката на люляците...
Некрологът
тъжно се смее
на Зеленото 
на зелената ограда
Вятърът 
тихо го отлепва.
А боята
се люпи от болка.

1989г. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за коментара.
    Мила Сесилия,не се натъжавай - живота е многолик
  • Страхотно е!Много силни чувства,които направо се впиха в сърцето ми!(т.е. СУПЕР)

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...