Като росната трева в утринния ден

твоите очи блестят така красиво

и аз със поглед уморен

взирам се в тебе мълчаливо.

Поглеждам те веднъж, после дваж -

очите ти красиви ме плениха

и всичко прилича на мираж,

не усетих как устните се долепиха.

Умората незнайно как изчезна,

безследно потънала в забрава,

и опиянена от усмивката любезна,

озовах се на зелената морава,

която в твоите очи се крие,

канеща моето неопитно сърце,

всеки друг спомен да изтие

и да се остави в твоите ръце.

Колебание мъничко в мене се всели -

дали правилно е туй решение,

но погледът твой от моя се не отдели

и аз отпратих туй съмнение.

Сега моите очи

останаха загледани във твойте -

и да не искаш да личи,

и ти попадна в плен на мойте.