Като росната трева в утринния ден
твоите очи блестят така красиво
и аз със поглед уморен
взирам се в тебе мълчаливо.
Поглеждам те веднъж, после дваж -
очите ти красиви ме плениха
и всичко прилича на мираж,
не усетих как устните се долепиха.
Умората незнайно как изчезна,
безследно потънала в забрава,
и опиянена от усмивката любезна,
озовах се на зелената морава, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up