Като росната трева в утринния ден
твоите очи блестят така красиво
и аз със поглед уморен
взирам се в тебе мълчаливо.
Поглеждам те веднъж, после дваж -
очите ти красиви ме плениха
и всичко прилича на мираж,
не усетих как устните се долепиха.
Умората незнайно как изчезна,
безследно потънала в забрава,
и опиянена от усмивката любезна,
озовах се на зелената морава,
която в твоите очи се крие,
канеща моето неопитно сърце,
всеки друг спомен да изтие
и да се остави в твоите ръце.
Колебание мъничко в мене се всели -
дали правилно е туй решение,
но погледът твой от моя се не отдели
и аз отпратих туй съмнение.
Сега моите очи
останаха загледани във твойте -
и да не искаш да личи,
и ти попадна в плен на мойте.
© Вики Всички права запазени