29 jul 2021, 10:33

Зелените пътеки

  Poesía » Otra
539 0 4

Изгубих се в трептящите корони

на дърветата,

превърнах се в зелено клонче,

в зелено мислех

и в зелено помечтах.

Говорех с други клонки

за зелените планети.

Денят ми бе зелен,

нощта спокойна,

а бухалът до мен

ми бухаше за хората

отдолу.

И тъй зелено всичко беше,

а облаците толкоз близки.

Помахах им в зелено,

за да знаят, че ме има.

Да знаят, че изгубен бях,

а се намерих

в зелените пътеки на сърцето.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...