29 jul 2021, 10:33

Зелените пътеки

  Poesía » Otra
543 0 4

Изгубих се в трептящите корони

на дърветата,

превърнах се в зелено клонче,

в зелено мислех

и в зелено помечтах.

Говорех с други клонки

за зелените планети.

Денят ми бе зелен,

нощта спокойна,

а бухалът до мен

ми бухаше за хората

отдолу.

И тъй зелено всичко беше,

а облаците толкоз близки.

Помахах им в зелено,

за да знаят, че ме има.

Да знаят, че изгубен бях,

а се намерих

в зелените пътеки на сърцето.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...