Зелените пътеки
Изгубих се в трептящите корони
на дърветата,
превърнах се в зелено клонче,
в зелено мислех
и в зелено помечтах.
Говорех с други клонки
за зелените планети.
Денят ми бе зелен,
нощта спокойна,
а бухалът до мен
ми бухаше за хората
отдолу.
И тъй зелено всичко беше,
а облаците толкоз близки.
Помахах им в зелено,
за да знаят, че ме има.
Да знаят, че изгубен бях,
а се намерих
в зелените пътеки на сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
