23 abr 2011, 17:05

Земно разпятие

762 0 1

Земно разпятие

Аз тъгувам, когато дъжд е заплакал,
а на стряхата врани умуват...
Аз тъгувам, щом чуя нежното "Чакай ме!"
и нищичко друго не чувам...

Не ща да те губя нито ден, нито час.
Очите ти... твоето бяло...
Тъгувам, изчезне ли незримото "нас"...
Как да пиша, кажи, за раздяла...

Случвам се тъжен, даже сред бял ден...
Гласа ти не чувам, с дъха ти не дишам...
Аз съм в света ти... Света си за мен...
Перото се скърши от писане...

Моите думи, без тебе, умират.
Денят ми е празен без твойта усмивка.
В късната обич какво ли намираш?!
Щастлив съм да бъдеш щастливка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...