Земно разпятие

Poetry » Love

769 0 1

Аз тъгувам, когато дъжд е заплакал,
а на стряхата врани умуват...
Аз тъгувам, щом чуя нежното "Чакай ме!"
и нищичко друго не чувам...

Не ща да те губя нито ден, нито час.
Очите ти... твоето бяло...
Тъгувам, изчезне ли незримото "нас"...
Как да пиша, кажи, за раздяла...

Случвам се тъжен, даже сред бял ден...
Гласа ти не чувам, с дъха ти не дишам...
Аз съм в света ти... Света си за мен...
Перото се скърши от писане...

Моите думи, без тебе, умират.
Денят ми е празен без твойта усмивка.
В късната обич какво ли намираш?!
Щастлив съм да бъдеш щастливка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Katriona (Кети Рашева)

Христос возкресе, Земеделецо и още много такива стихове!

2011-04-24T12:03:13+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 10K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0