Земно разпятие

Аз тъгувам, когато дъжд е заплакал,
а на стряхата врани умуват...
Аз тъгувам, щом чуя нежното "Чакай ме!"
и нищичко друго не чувам...

Не ща да те губя нито ден, нито час.
Очите ти... твоето бяло...
Тъгувам, изчезне ли незримото "нас"...
Как да пиша, кажи, за раздяла...

Случвам се тъжен, даже сред бял ден...
Гласа ти не чувам, с дъха ти не дишам...
Аз съм в света ти... Света си за мен...
Перото се скърши от писане...

Моите думи, без тебе, умират.
Денят ми е празен без твойта усмивка.
В късната обич какво ли намираш?!
Щастлив съм да бъдеш щастливка.