3 nov 2022, 7:10

Земя обругана

  Poesía » Otra
450 0 0

Земя обругана

изгнила и зла,

земя на нечувано

бедни сърца

птици отчаяно

бягат оттук

лутат се с песен

дано се спасят

черно морето

залива брега

в страстна борба

да отмие греха

тъжни поляни

заливат се с прах

тъне в немилост

човешкият страх.

Немощно броди

бяла луна

сила намира

от мойта сълза

редом заставаме

слети в едно

пръсти преплитаме

дирим добро

в миг разцъфтява

пъстра земя

блясва надежда

изникват поля

всичко разкрива се

истинско пак

всичко открива се

чисто от мрак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...