3.11.2022 г., 7:10

Земя обругана

444 0 0

Земя обругана

изгнила и зла,

земя на нечувано

бедни сърца

птици отчаяно

бягат оттук

лутат се с песен

дано се спасят

черно морето

залива брега

в страстна борба

да отмие греха

тъжни поляни

заливат се с прах

тъне в немилост

човешкият страх.

Немощно броди

бяла луна

сила намира

от мойта сълза

редом заставаме

слети в едно

пръсти преплитаме

дирим добро

в миг разцъфтява

пъстра земя

блясва надежда

изникват поля

всичко разкрива се

истинско пак

всичко открива се

чисто от мрак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...