22 abr 2011, 23:59

Земята прокървя...

  Poesía
1.2K 0 4

Тълпата е сковаващият страх.

И ужасът е бичът на живота.

“Разпни го”... и викът расте със връх.

И напор див, сред жажда за разплата.

И капки кръв се стичат по плътта.

Две капки кръв.

И още две.

И още...

А ужасът се слива със страха.

Върхът се сплесква в грапаво надмостие.

Не преминавай никога оттам.

Скъсяваш пътя... но към сатаната.

“Осанна” във “Разпни го” се разля.


Две капки само, а  кърви Земята...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силви, благодаря ти!**
  • Кети благодаря ти за добрите думи! Признателна съм ти и за внимателния прочит и препоръката. Мисля, че и двете форми "прокърви" и "прокървя" са правилни. Смятам, че "прокървя" е по-подходяща в случая.
    Поздрави и пожелания за Светъл Великден, който е вече на прага ни!
    ---
    Нинче!!! ()***
  • Стихът ти е чудесен, имам само една мъничка забележка - в заглавието е правилно да се каже "прокърви", а не "прокървя".

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...