Докато си мрънках под носа колко крив ми е света,
мислено рисувах новата картина на разноликата съдба.
Сетих се, че отдавна не съм същата,
онова момиче, което съм била.
Земята се върти и с това променя човешката душа.
Любовта е друга, не е онази преди много лета.
За миг ме осени вълшебната светлина на слънцето,
с нова сила, с нова красота.
Щастлива съм такава и сега.
Пропъдила съм скуката от собствената си душа.
Земята се върти и ни променя, друга е и любовта.
© Петя Ченкина Todos los derechos reservados