3 jun 2011, 11:51

Земята си отмъщава 3 (Потопът)

  Poesía
583 0 4

Вятър вее,

клоните люлее,

силно свири, пее,

птички не пригласят,

време е да се изнасят,

буря се задава,

небето се смрачава,

облаци дъждовни

плюят капчици отровни,

                         киселинни,

свръх радиоактивни,

                           сярни

                         и коварни.

Диви животни бягат,

както могат се спасяват,

по-малките ги смазват

и със смърт наказват.

Хора се евакуират,

други пък умират,

обилни дъждове -

водни зверове,

превърнати в море,

поглъщат  домове.

В потоп зъл демон се вселява

и всичко завладява,

континенти вече няма,

погълна ги океана...

Земята този път решава

с потоп киселинен да отмъщава,

но без Ноев ковчег,

за да затрие всеки човек...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...