3 jun 2011, 11:51

Земята си отмъщава 3 (Потопът)

  Poesía
585 0 4

Вятър вее,

клоните люлее,

силно свири, пее,

птички не пригласят,

време е да се изнасят,

буря се задава,

небето се смрачава,

облаци дъждовни

плюят капчици отровни,

                         киселинни,

свръх радиоактивни,

                           сярни

                         и коварни.

Диви животни бягат,

както могат се спасяват,

по-малките ги смазват

и със смърт наказват.

Хора се евакуират,

други пък умират,

обилни дъждове -

водни зверове,

превърнати в море,

поглъщат  домове.

В потоп зъл демон се вселява

и всичко завладява,

континенти вече няма,

погълна ги океана...

Земята този път решава

с потоп киселинен да отмъщава,

но без Ноев ковчег,

за да затрие всеки човек...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....