Jun 3, 2011, 11:51 AM

Земята си отмъщава 3 (Потопът)

  Poetry
578 0 4

Вятър вее,

клоните люлее,

силно свири, пее,

птички не пригласят,

време е да се изнасят,

буря се задава,

небето се смрачава,

облаци дъждовни

плюят капчици отровни,

                         киселинни,

свръх радиоактивни,

                           сярни

                         и коварни.

Диви животни бягат,

както могат се спасяват,

по-малките ги смазват

и със смърт наказват.

Хора се евакуират,

други пък умират,

обилни дъждове -

водни зверове,

превърнати в море,

поглъщат  домове.

В потоп зъл демон се вселява

и всичко завладява,

континенти вече няма,

погълна ги океана...

Земята този път решава

с потоп киселинен да отмъщава,

но без Ноев ковчег,

за да затрие всеки човек...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...