Вятър вее,
клоните люлее,
силно свири, пее,
птички не пригласят,
време е да се изнасят,
буря се задава,
небето се смрачава,
облаци дъждовни
плюят капчици отровни,
киселинни,
свръх радиоактивни,
сярни
и коварни.
Диви животни бягат,
както могат се спасяват,
по-малките ги смазват
и със смърт наказват.
Хора се евакуират,
други пък умират,
обилни дъждове -
водни зверове,
превърнати в море,
поглъщат домове.
В потоп зъл демон се вселява
и всичко завладява,
континенти вече няма,
погълна ги океана...
Земята този път решава
с потоп киселинен да отмъщава,
но без Ноев ковчег,
за да затрие всеки човек...
© Богдана Маринова Всички права запазени