Жътва
Песен пее сама,
жетварка насред нива.
А слънцето мърда едва,
в житата лудува самодива.
Жътва е. Хляб се пече.
Денят е голям. Жега,
като в преизподня.
Тоя цикъл е вечен,
такава е Божията воля.
Сърпа замахва отново.
Сноп след сноп на земята
полягат.
Привечер всичко е готово,
жетварите уморени ръце
протягат.
А небето е пълно със звезди.
И луната, сякаш пастир,
гледа с доволни очи,
безкрайната божия шир.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Живко Делчев Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
