1 feb 2014, 21:52

Зима

  Poesía » Otra
451 0 3

ЗИМА

 

Навън е зима белоснежна.

Студ леден е сковал земята.

Не носи радост - Тя метежна

тъга ми носи и заплаха.

 

Кога ли зимата пред мене

и мойте двери ще разтвори,

от устни дъх ще да отнеме

и с леден ключ ще ги затвори?

 

А любя аз живота труден,

при него искам да остана.

Сега го виждам все по-чуден,

затуй е зима нежелана.

 

Мечтая си за Пролет бяла,

с дръвчета китни разцъфтели,

със чудно хубава премяна,

с мечти младежки оживели.

 

Дали аз пролет ще дочакам

и да ме погали любовта,

на рамо мъка да изплача

и при мен да дойде радостта?

 

Живота силните обича.

Да бъда силна аз желая,

затуй ще пея, ще наричам

с надеждата да съм до края.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • ((( )))
  • О, зимо, ти бяла и чиста,
    децата те чакат да дойдеш със сняг.
    В очите им грее радост лъчиста,
    но на възрастните носиш ти мрак.
    Благодаря ти, Ена. Нали сме се разбрали- никакво предаване. Кръгом и пак напред!И само напред! Бъди жива и здрава!
  • "Живота силните обича.
    Да бъда силна аз желая,
    затуй ще пея, ще наричам
    с надеждата да съм до края"

    Пожелавам ти го от сърце!!!

    "Мечтая си за Пролет бяла,
    с дръвчета китни разцъфтели,
    със чудно хубава премяна,
    с мечти младежки оживели."


    АМИН!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...