Зима
ЗИМА
Навън е зима белоснежна.
Студ леден е сковал земята.
Не носи радост - Тя метежна
тъга ми носи и заплаха.
Кога ли зимата пред мене
и мойте двери ще разтвори,
от устни дъх ще да отнеме
и с леден ключ ще ги затвори?
А любя аз живота труден,
при него искам да остана.
Сега го виждам все по-чуден,
затуй е зима нежелана.
Мечтая си за Пролет бяла,
с дръвчета китни разцъфтели,
със чудно хубава премяна,
с мечти младежки оживели.
Дали аз пролет ще дочакам
и да ме погали любовта,
на рамо мъка да изплача
и при мен да дойде радостта?
Живота силните обича.
Да бъда силна аз желая,
затуй ще пея, ще наричам
с надеждата да съм до края.
© Анка Келешева All rights reserved.
