20 jun 2023, 15:22

Зима

Poesía » De amor

795 1 0

Животът е кратък...
Зима
минус 23°С
Снегът царува на земята –
сърцето спира своя бяг...
Студът сковава ми душата,
мъглата мята мрежи пак...
Под синкавия лед на езерата
водите носят се до мен.
На морна рибка силуета
герой е сякаш в зимен ден.
Скърцат клони сред дъбрави,
не със ледени кристали,
а със бисер и с опали
Бог покри ги и забрави...
10.I.1993 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Произведението е включено в:

Ще взема спомените с мен 🇧🇬

ПТП

Книги

1,00 BGN

2023-06-20T15:24:59+03:00 2.6K 1

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0