Jun 20, 2023, 3:22 PM

Зима

  Poetry » Love
793 1 0

Животът е кратък...
Зима
минус 23°С
Снегът царува на земята –
сърцето спира своя бяг...
Студът сковава ми душата,
мъглата мята мрежи пак...
Под синкавия лед на езерата
водите носят се до мен.
На морна рибка силуета
герой е сякаш в зимен ден.
Скърцат клони сред дъбрави,
не със ледени кристали,
а със бисер и с опали
Бог покри ги и забрави...
10.I.1993 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Произведението е включено в:

Ще взема спомените с мен 🇧🇬

Ще взема спомените с мен
BGN 1.00
2.6K 1

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...