Зима

22 dic 2009, 23:39

Poesía » Otra

557 0 5

Заваля.

И е време да скрием

душите си.

Капки сняг. И тъга.

А в тъгата – откритие.

Че не бива да бъдем сами

и сами да си носиме дрехите.

Че не трябва да бъдем добри

и да плачем

от болка под стрехите.

Знам, случайният мъж

ще си тръгне, навярно, завинаги -

хей така, във нощта, изведнъж.

Но дали до жената ще стигне?

Заваля -

капки сняг,

тишина и навсякъде – ледено.

Зима,

чашки две със коняк

и - наздраве. В студа. За последно...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sammi221us (ГГ ММ)

2009-12-31T07:47:21+02:00

...'i sami da si nocime drehite...' kakto vinagi namirash vernite tri dumi koito da razchuvtsvat, kakto i na 'vernite tri tona v muzikata'! Nazdrave i Shtastliva Nova Godina, Ivo! Tova shte go priemz kato pozdrav za moja rozden den
adiveil (Нина)

2009-12-25T00:06:58+02:00

Много топъл стих, Иво! Светли празници ти желая!
speihi (Катерина)

2009-12-23T08:22:40+02:00

Наздраве!Че зимата не носи само тъга!? Тя е нежност и красота!Усмихни се!Светли празници!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-12-23T00:24:52+02:00

Прекрасно!!!
doreto66 (Дора Павлова)

2009-12-22T23:40:45+02:00

знаеш ли какво ми навя? "Феята"...

п.п. smell like 80's