Зима
Заваля.
И е време да скрием
душите си.
Капки сняг. И тъга.
А в тъгата – откритие.
Че не бива да бъдем сами
и сами да си носиме дрехите.
Че не трябва да бъдем добри
и да плачем
от болка под стрехите.
Знам, случайният мъж
ще си тръгне, навярно, завинаги -
хей така, във нощта, изведнъж.
Но дали до жената ще стигне?
Заваля -
капки сняг,
тишина и навсякъде – ледено.
Зима,
чашки две със коняк
и - наздраве. В студа. За последно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
