17 dic 2010, 12:03

Зима

1K 0 3




ЗИМА

Нежен, сипе, Снежко -
как затрупа Ежко,
с белите си дрешки
ни разказва смешки.

Малка черна сврака
с човката затрака,
котето ни лудо
се видя във чудо.

Палави врабчета
вънка бързо шетат,
даже кума лиса
днес студът улиса.

Мечето запява,
после се прозява -
всеки път пропуска
топлата закуска.

Всички си играят -
снежни топки ваят,
Чичо Лед смразява
пакостлива врява.

Колко е красива -
пухкава и дива,
колко радост има
новата ни зима.

Агапея Полис


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Агапея Полис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Плами, Краси, радвам се, че се отбихте при това стихче за дечицата!
  • И на мен ми хареса, макар да не съм дете!
    Помислих в началото, че всички строфи ще са моноримни, като първата, но и така е хубаво.
  • Хубавко Светли празници, Агапея!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...