17.12.2010 г., 12:03

Зима

988 0 3




ЗИМА

Нежен, сипе, Снежко -
как затрупа Ежко,
с белите си дрешки
ни разказва смешки.

Малка черна сврака
с човката затрака,
котето ни лудо
се видя във чудо.

Палави врабчета
вънка бързо шетат,
даже кума лиса
днес студът улиса.

Мечето запява,
после се прозява -
всеки път пропуска
топлата закуска.

Всички си играят -
снежни топки ваят,
Чичо Лед смразява
пакостлива врява.

Колко е красива -
пухкава и дива,
колко радост има
новата ни зима.

Агапея Полис


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Агапея Полис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Плами, Краси, радвам се, че се отбихте при това стихче за дечицата!
  • И на мен ми хареса, макар да не съм дете!
    Помислих в началото, че всички строфи ще са моноримни, като първата, но и така е хубаво.
  • Хубавко Светли празници, Агапея!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...