Зима е,
когато сградите стържат
по норвежки ниското небе над града ни.
Зима е,
понякога се спукват смеховете ни,
но ние сме несметно богати
... с нашите нестихващи надежди.
Зима е,
а ние си намираме поводи за бягства
и си казваме, че се обичаме,
толкова силно,
като на слънце...
© Пламен Христов Todos los derechos reservados