11 feb 2011, 21:55

Зима в душата ми

  Poesía » Otra
805 0 5

Снежна завивка прегръща ме с мрак,

тъжна усмивка издава ме пак...

Много очи са щастливи, но

моите крият сълзи тъй горчиви!

 

Безброй мечти се сбъдват навън,

а единствено моите се смеят насън...

Дните минават без радост за мен...

Други се смеят на глас,

плача тихо единствено аз...                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               февруари 2003г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечни благодарности и на вас, Мартин и Джим!Благодаря,че оценихте стиховете ми!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114598.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/9781e0f3897759764b52a602cf1cf369.gif" border="0" /></a>
    Браво!
  • Моника, поздравявам те! Сълзите са единствените които ни дават надеждата да продължим напред. Само тяхната топлина има силата да стопи леда който понякога злокобно обвива сърцата ни.
  • да,наистина стихът е тъжен..Но пресъздава стара емоция! Писала съм го през 2003! Благодаря за коментарите Ви момичета! Руми, а ти ме накара наостина да се усмихна! Сега цеия ден ще съм с усмивка на лицето!
  • много тъжно, слънчев ден, усмихни се

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...