11.02.2011 г., 21:55

Зима в душата ми

802 0 5

Снежна завивка прегръща ме с мрак,

тъжна усмивка издава ме пак...

Много очи са щастливи, но

моите крият сълзи тъй горчиви!

 

Безброй мечти се сбъдват навън,

а единствено моите се смеят насън...

Дните минават без радост за мен...

Други се смеят на глас,

плача тихо единствено аз...                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               февруари 2003г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечни благодарности и на вас, Мартин и Джим!Благодаря,че оценихте стиховете ми!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114598.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/9781e0f3897759764b52a602cf1cf369.gif" border="0" /></a>
    Браво!
  • Моника, поздравявам те! Сълзите са единствените които ни дават надеждата да продължим напред. Само тяхната топлина има силата да стопи леда който понякога злокобно обвива сърцата ни.
  • да,наистина стихът е тъжен..Но пресъздава стара емоция! Писала съм го през 2003! Благодаря за коментарите Ви момичета! Руми, а ти ме накара наостина да се усмихна! Сега цеия ден ще съм с усмивка на лицето!
  • много тъжно, слънчев ден, усмихни се

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...