11 февр. 2011 г., 21:55

Зима в душата ми

806 0 5

Снежна завивка прегръща ме с мрак,

тъжна усмивка издава ме пак...

Много очи са щастливи, но

моите крият сълзи тъй горчиви!

 

Безброй мечти се сбъдват навън,

а единствено моите се смеят насън...

Дните минават без радост за мен...

Други се смеят на глас,

плача тихо единствено аз...                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               февруари 2003г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърдечни благодарности и на вас, Мартин и Джим!Благодаря,че оценихте стиховете ми!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114598.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/9781e0f3897759764b52a602cf1cf369.gif" border="0" /></a>
    Браво!
  • Моника, поздравявам те! Сълзите са единствените които ни дават надеждата да продължим напред. Само тяхната топлина има силата да стопи леда който понякога злокобно обвива сърцата ни.
  • да,наистина стихът е тъжен..Но пресъздава стара емоция! Писала съм го през 2003! Благодаря за коментарите Ви момичета! Руми, а ти ме накара наостина да се усмихна! Сега цеия ден ще съм с усмивка на лицето!
  • много тъжно, слънчев ден, усмихни се

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...