Feb 11, 2011, 9:55 PM

Зима в душата ми 

  Poetry » Other
645 0 5

Снежна завивка прегръща ме с мрак,

тъжна усмивка издава ме пак...

Много очи са щастливи, но

моите крият сълзи тъй горчиви!

 

Безброй мечти се сбъдват навън,

а единствено моите се смеят насън...

Дните минават без радост за мен...

Други се смеят на глас,

плача тихо единствено аз...                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               февруари 2003г.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сърдечни благодарности и на вас, Мартин и Джим!Благодаря,че оценихте стиховете ми!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114598.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/9781e0f3897759764b52a602cf1cf369.gif" border="0" /></a>
    Браво!
  • Моника, поздравявам те! Сълзите са единствените които ни дават надеждата да продължим напред. Само тяхната топлина има силата да стопи леда който понякога злокобно обвива сърцата ни.
  • да,наистина стихът е тъжен..Но пресъздава стара емоция! Писала съм го през 2003! Благодаря за коментарите Ви момичета! Руми, а ти ме накара наостина да се усмихна! Сега цеия ден ще съм с усмивка на лицето!
  • много тъжно, слънчев ден, усмихни се
Random works
: ??:??