11 ene 2008, 19:23

Зимата

  Poesía
1.4K 0 2

Първият сняг се изсипа.

Блясък под сивия ден.

Само че колко е мокър,

само че колко студен.

 

Бяла поляна измести

сухите, дълги треви,

само че той не замести

многото детски игри.

 

Белият сняг все се сипе,

но не напомня за мен...

Зима със ледени коси,

зима, в отдавнашен ден...

 

Зимата днеска започва.

Зима е в мойта душа,

всичкото... тя ми източва,

но не ми дава снега!...


                                                                                  22.12.2004г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...