Първият сняг се изсипа.
Блясък под сивия ден.
Само че колко е мокър,
само че колко студен.
Бяла поляна измести
сухите, дълги треви,
само че той не замести
многото детски игри.
Белият сняг все се сипе,
но не напомня за мен...
Зима със ледени коси,
зима, в отдавнашен ден...
Зимата днеска започва.
Зима е в мойта душа,
всичкото... тя ми източва,
но не ми дава снега!...
© Борислав Ангелов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
