Зимата
Първият сняг се изсипа.
Блясък под сивия ден.
Само че колко е мокър,
само че колко студен.
Бяла поляна измести
сухите, дълги треви,
само че той не замести
многото детски игри.
Белият сняг все се сипе,
но не напомня за мен...
Зима със ледени коси,
зима, в отдавнашен ден...
Зимата днеска започва.
Зима е в мойта душа,
всичкото... тя ми източва,
но не ми дава снега!...
22.12.2004г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борислав Ангелов Все права защищены
