11 янв. 2008 г., 19:23

Зимата

1.4K 0 2

Първият сняг се изсипа.

Блясък под сивия ден.

Само че колко е мокър,

само че колко студен.

 

Бяла поляна измести

сухите, дълги треви,

само че той не замести

многото детски игри.

 

Белият сняг все се сипе,

но не напомня за мен...

Зима със ледени коси,

зима, в отдавнашен ден...

 

Зимата днеска започва.

Зима е в мойта душа,

всичкото... тя ми източва,

но не ми дава снега!...


                                                                                  22.12.2004г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...