rudin (Иван Христов)
865 1445
26 ene 2014, 14:07  

Зимата от моя прозорец 

  Poesía » Del paisaje
524 0 7

Вън цяла нощ, без спиране, валеше

очакваният дълго кротък дъжд.

Годината измина. Време беше

за влага на засято зърно ръж.

 

Случайни, две снежинки заиграха

вълшебен танц по зимното око

и дружките им вкупом долетяха,

топяха се на мокрото стъкло.

 

Замрежиха простора милиони.

За час покриха всичко в белота

и тъжният пейзаж остана спомен

във моята и твоята душа.

 

Олекна ни на грижите товара

в декора на природната игра.

Дисагите развързвай от самара,

хвърли и него долу, на снега!

 

И слънце ще прогони мигом мрака,

а гуглите от сняг ще възвестят

в прозрачните висулки дълго чакан

изстрадан, прероден кристален свят!

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??