Вън цяла нощ, без спиране, валеше
очакваният дълго кротък дъжд.
Годината измина. Време беше
за влага на засято зърно ръж.
Случайни, две снежинки заиграха
вълшебен танц по зимното око
и дружките им вкупом долетяха,
топяха се на мокрото стъкло.
Замрежиха простора милиони.
За час покриха всичко в белота
и тъжният пейзаж остана спомен
във моята и твоята душа. ...