rudin (Иван Христов)
858 1444
Jan 26, 2014, 2:07 PM  

Зимата от моя прозорец 

  Poetry » Landscape
563 0 7

Вън цяла нощ, без спиране, валеше

очакваният дълго кротък дъжд.

Годината измина. Време беше

за влага на засято зърно ръж.

 

Случайни, две снежинки заиграха

вълшебен танц по зимното око

и дружките им вкупом долетяха,

топяха се на мокрото стъкло.

 

Замрежиха простора милиони.

За час покриха всичко в белота

и тъжният пейзаж остана спомен

във моята и твоята душа.

 

Олекна ни на грижите товара

в декора на природната игра.

Дисагите развързвай от самара,

хвърли и него долу, на снега!

 

И слънце ще прогони мигом мрака,

а гуглите от сняг ще възвестят

в прозрачните висулки дълго чакан

изстрадан, прероден кристален свят!

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??