Зимата от моя прозорец
Вън цяла нощ, без спиране, валеше
очакваният дълго кротък дъжд.
Годината измина. Време беше
за влага на засято зърно ръж.
Случайни, две снежинки заиграха
вълшебен танц по зимното око
и дружките им вкупом долетяха,
топяха се на мокрото стъкло.
Замрежиха простора милиони.
За час покриха всичко в белота
и тъжният пейзаж остана спомен
във моята и твоята душа.
Олекна ни на грижите товара
в декора на природната игра.
Дисагите развързвай от самара,
хвърли и него долу, на снега!
И слънце ще прогони мигом мрака,
а гуглите от сняг ще възвестят
в прозрачните висулки дълго чакан
изстрадан, прероден кристален свят!
© Иван Христов All rights reserved.
