12 dic 2024, 12:00

Зимен блясък 

  Poesía » Del paisaje
84 6 5

 

Красотата на зимното слънце

тъй примамливо лъже деня.

Заблуди и самотното зрънце,

затова аз без глас го виня.

 

То надигна отрано главичка,

за да вдиша от новия свят.

И за него денят ще е всичко.

Ще запомни то белия цвят.

 

Белотата на голите клони

тъй приканващо святка, блести

и ме носи отвъд небосклона

там където навярно си ти!

 

Самотата на празната къща,

на бездимния тухлен комин

ми засяда и трудно преглъщам

и отново съм толкоз самин…

© Bo Boteva Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??