Зимен блясък
Красотата на зимното слънце
тъй примамливо лъже деня.
Заблуди и самотното зрънце,
затова аз без глас го виня.
То надигна отрано главичка,
за да вдиша от новия свят.
И за него денят ще е всичко.
Ще запомни то белия цвят.
Белотата на голите клони
тъй приканващо святка, блести
и ме носи отвъд небосклона
там където навярно си ти!
Самотата на празната къща,
на бездимния тухлен комин
ми засяда и трудно преглъщам
и отново съм толкоз самин…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Bo Boteva Все права защищены
