12 дек. 2024 г., 12:00

Зимен блясък 

  Поэзия » Пейзажная
148 7 6

 

Красотата на зимното слънце

тъй примамливо лъже деня.

Заблуди и самотното зрънце,

затова аз без глас го виня.

 

То надигна отрано главичка,

за да вдиша от новия свят.

И за него денят ще е всичко.

Ще запомни то белия цвят.

 

Белотата на голите клони

тъй приканващо святка, блести

и ме носи отвъд небосклона

там където навярно си ти!

 

Самотата на празната къща,

на бездимния тухлен комин

ми засяда и трудно преглъщам

и отново съм толкоз самин…

© Bo Boteva Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не знам, това е първото не мое нещо в този сайт което чувствам така познато. Дано не прозвучи патетично, но ми се иска да съм го написал аз.
  • Радвам се, че е било емоционално и за теб, Миночка! Благодаря ти!
  • Толкова е мило и докосващо, Бо! Разчувства ме силно!
    Поздравявам те!
  • Благодаря за оценките и поставянето в "Любимии". Трогнахте ме!
  • Браво, Во!!! 👍👍👍
  • ♥️♥️♥️
Предложения
: ??:??