Зимен грях

24 nov 2015, 21:29

Poesía » De amor

303 0 2

Зимен грях

Отзвучал акорд от късна младост

на душата в струните замря.

Вкусил от греховната наслада,

гузен тръпна и щастлив горя.

Приласкана в топлите ми длани,

ме опиваш с дългите коси.

Искам да ги милвам до зарана,

но ще тръгваш. Мислила ли си,

че със обич посред люта зима

ще споделяш с мене нежността?

Няма да те пусна! Ще те имам

ето тук — отляво, във гръдта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.