Зимен грях
Зимен грях
Отзвучал акорд от късна младост
на душата в струните замря.
Вкусил от греховната наслада,
гузен тръпна и щастлив горя.
Приласкана в топлите ми длани,
ме опиваш с дългите коси.
Искам да ги милвам до зарана,
но ще тръгваш. Мислила ли си,
че със обич посред люта зима
ще споделяш с мене нежността?
Няма да те пусна! Ще те имам
ето тук — отляво, във гръдта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Костов Все права защищены
