ЗИМЕН ПРОЗОРЕЦ
И залезът застива – верен страж,
а слънцето се рони върху хълма.
Невписано във градския пейзаж –
едно врабче трощиците му клъвна.
Не знам защо – студът ли се смили,
разтърси ли го врабчовата орис,
но някой плете с ледени игли
дантелен щрих по зимния прозорец.
Красиво е, защото е любов,
и думите за нея са излишни.
Сърцето ми е свито на кълбо. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse